Писмо до моя български приятел Красимир Георгиев
Тъжно е, че в Русия не знаят български поети гениални, и почти нищо не се знае за българската култура. Чрез изучаване на български език, първото нещо, което започнах да я чета — българската поезия. Също така бих искал да добавя, че на български език, научих още преди университет, обучението в детската възраст. След това научих, почти всички славянски езици. Но като цяло обичам и обожавам българската поезия. Жалко е, че в Русия, за разлика от Полша, почти никой не знае нищо за големия български поети, като Веселин Ханчев. Ето един откъс:
«За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресотвори.»
И кой в Полша не знае Христо Ботев и неговата «Хаджи Димитър»? Цитат:
«Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърови, лежи пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак в младост и сила мъжка»
И аз наистина харесвам Добри Чинтулов, ето един откъс от него, също:
«Къде си, вярна ти любов народна?
Къде блестиш ти, искра любородна?
Я силен пламък ти пламни,
та буен огън разпали
на младите в сърцата,
да тръгнат по гората.»
Но един от най-любимите, аз все още Стоян Михайловски. А цитат от него («Кирил и Методий»):
«Върви, народе възродени.
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си поднови!»
Но Иван Вазов... Аз наистина харесвам стихотворението си «Българският език». Цитат:
«Език свещен на моите деди,
Език на мъки, стонове вековни,
Език на тая, дето ни роди
За радост не – за ядове отровни.»
И тук е Георги Джагаров:
«Земя, като една човешка длан…
Но по-голяма ти не си ми нужна.
Щастлив съм аз, чет войта кръв е южна,
че е от кремък твоя стар Балкан.»
В Полша познават и обичат известните български поети. Моят първи език е полски. Обяснение защо. Баща ми беше полски телевизионен журналист и дълго време работи по договор във Русия. Живял съм в Полша до 14 години от моето детство (почти 15), въпреки че съм роден в Москва, но в ранна детска възраст съм бил отведен в Полша. Мама ме заведе при моята сестра в Съветския Съюз. Завръщането ми към мястото на раждането ми беше трудно и много травмиращо. Докато живее в Русия, в съзнанието ми, продължава да живее в Полша. Едва след много години, аз се справи с този проблем, когато се опитва да създаде рускоезична полската поезия, поезия, че е за руските поляците. Майка ми беше в корените на различните народи, тя със сигурност ми говори на руски, но това не бе достатъчно за напреднали познания по руски език, така че аз съм все още завършват образованието си преподава руски език себе си, а да го променят напълно само в университета. Завършил съм от отдела на славянските езици. Фактът, че в Русия не знаят от най-големите български поети, е само едната страна на монетата, а фактът, че в тази страна е най-истинското унищожаване на културата, — това е най-лошото нещо. В Русия 12 милиона неграмотни хора пишат грешки, ниво на образование е по-ниска от първо ниво. В Русия, и голям брой сираци. Според Би-би-си (виж http://news.bbc.co.uk/hi/russian/russia/newsid_7421000/7421529.stm ) в Русия около 800 000 сираци (!!!), след това има един целия град могат да пренесат някои сираци. Това е безобразие, това нито една страна няма мир. Аз пиша за тях не в първия език, за мен това е трудно, и вместо да ме хвали, на мен, обект на тормоз и ме обиди. Знам, че Русия, която похвали и днес, но утре ще хвърли кал. Мисля, че Бог е създал душата ми (както всъщност всички други души), за нещо красиво, че моето раждане е свързано с определена цел. Вярвам в мисията, знам, че моето раждане не беше случайно. Знаех, че в този живот мога да направя нещо. В края на краищата аз започнах да говоря на руски е по-добре от всеки руснак. Като полякът, реших да посветя живота си в Русия, защото аз мисля, че за мен ще бъде по-полезно в тази държава, така че как може да съм направи голям принос към културата на тази страна, на хора, които се връщат към корените си и да си спомнят сираци, и да ги направи щастливи.
Фото: http://kingtur.ru/article/bolgariya
http://stihi.ru/2012/05/19/887
Менюшка |
Убобра.ру - лучший развлекательный портал » Литература » Валентин Валевский - Писмо до моя българския приятел Красимир Георгиев Валентин Валевский - Писмо до моя българския приятел Красимир Георгиев ↓
Отзывов 0 Просмотров
|