Красимир Георгиев
ОГЪНЯТ
След полунощ – между един и два – това дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища,
безмълвно
и богато с дълга пъпна връв от улици
ще търси
при самотниците с още будни погледи,
препълнени с безумици и с нежна мъка –
огъня.
Между един и два – в часа на първата голяма обич,
в часа на първата желана и така опасна болка
безумно,
о, безумно е
след толкова
години
лутане
да търсиме сред диплите на своите сърца самотните
шейсет минути
от едно дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища.
Дали огнището е вече само експонат в живота ни
и мащеркова песен в него ненадейно пак ще лумне ли?
ОГОНЬ (перевод с болгарского языка на русский язык: Ольга Ступенькова)
Глухая ночь – меж часом и двумя – в разгаре лето,
Опутанное снами васильковыми.
Безмолвно
И бесконечно долго брожу по связке улиц.
Как в пуповине памяти,
Ищу
Своими неусыпными глазами,
Полными безумия и страсти –
Огонь.
Меж часом и двумя – в часы большой любви,
В часы желаний, нестерпимой боли
Безумно,
О, как безумно,
Долгими
Годами
Ищу я в складках сердца искорку огня.
Как бесконечность – шестьдесят минут!
В разгаре лето,
Опутанное снами васильковыми.
Очаг давно остыл и жизнь прошла…
Вдруг песня нежно прозвучит,
И в сердце вспыхнут ожиданья новые!
Просмотров 
