Песня в исполнении замечательного барда Михаила Морозова:
Не стоит грустить о распахнутых душах,
Куда ворвались вихри встреч и разлук... -
И ЭТО пройдёт, мир любви не нарушив,
Лишь станет сильнее божественный круг...
Рассыпаны жизнью жемчужинки знаний,
И бусы судьбы так не просто собрать...
Незримые нити земных испытаний
То с грустью растают, то вспыхнут опять...
На очи бездонных, цветных сновидений
Наброшена таинств густая вуаль...
А эхом внутри - САМОПРОНИКНОВЕНЬЕ
И зеркало бездны, зовущее вдаль...
Не стоит грустить о распахнутых душах,
Куда ворвались вихри встреч и разлук -
И ЭТО пройдёт, мир любви не нарушив,
Лишь станет сильнее божественный круг...
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову
за чудесный перевод моего стихотворения:
Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души...
Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души,
където са вилняли вихрите на срещи и раздели... -
И ТОВА ще отмине, света на любовта без да наруши,
само по силен ще стане кръгът Божествен...
Разсипаните в живота перли на знания,
и на съдбата мънистата не е лесно да се съберат...
Невидимите нишки на земните испитания
ту разтапят се с тъга, ту отново буйно горят...
Върху очите на безкрайни цветни съновидения
е хвърлено пълно с тайнства плътно покривало...
И отеква вътре ехото - САМОПРОНИКНОВЕНИЕ
и огледалото на бездната, зовящо от далеко...
Не си струва да тъгуваш за разтворилите се души
където са вилняли вихрите на срещи и раздели -
И ТОВА ще отмине, света на любовта без да наруши,
само по-силен ще стане кръгът Божествен...
*
"Сквозь Время и Пространство"
Просмотров 
