Красимир Георгиев
ОТРЫВОК ИЗ ПОЕМЫ „ЛЮБОВЬ В ОЗЕРЕ ПРОКАЖЕННЫХ”
Вече не пиша стихове – трудно е с тези дяволски чуканчета и с тези коварни дупки в мозъка.
Синя птица и зелена птица тръгват на дълъг път към поредното пълнолуние.
Обикалям горното езеро над Храма на маймуните – сред водите мъждука огънят ми –
и чакам съдбата си. Чакам да ме целуне.
http://stihi.ru/2012/05/05/34