Playcast:
Сберечь духовный стержень - высшее искусство...
А нам так хочется добраться до вершин...
И Жизнь воспитывает нас, сжимая чувством
До хруста мыслей и безмолвия души...
По кручам липких грёз взбираемся упорно,
Безумно выбросив страховку "совесть-честь"...
И забываем - то, что тленно - иллюзорно...
Ведь время сжато в точку - "было-будет-есть"...
Миф разрушается, сползая до "равнины"...-
Меняет время мысли, формы и цвета...
И понимает разум... - нет важней вершины,
Чем свет любви в душе и мысли красота...
Смерть зацеловывает так, что не проснуться...
И оставляя бездыханными тела,..
Нам позволяет к сфере духа притянуться,
Сжигая низшие энергии дотла...
Ну, а пока - живи и ведай - всё едино...
Цени все грани жизни-смерти...- мудрым будь!
Любовь бессмертна...- золотая середина
Всего того, что нам дано,.. не позабудь!..
* * *
Благодарю замечательную болгарскую поэтессу
Марию Магдалену Костадинову
за яркий и глубокий перевод моего стихотворения:
Границите на живота и смъртта...живей и чувствай - едновременно...
Да съхраниш духовното ядро – е висшо искуство...
А така ни се иска да се доберем до върха...
И Животът ни възпитава, държейки ни с чувство
до стона на мислите и безмълвието на душата...
По склона на безчестието се изкачваме упорито,
безумно изхвърляйки застраховката „съвест-чест”...
И забравяме – онова, което е тленно и илюзорно...
Нали, времето е сбито в точката – „било-ще бъде-днес”...
Митът се разрушава, превръщайки се в „равнина”...-
Изменя времето мислите, формата и цвета...
И разбираме с разума си...- не е по-важен върха,
от светлината в душата на любовта и красотата..
Смъртта така страстно целува, че не се събуждаш...
И оставяйки телата бездиханни,...
позволява ни да се домогнем до сферата на духа,
изгарайки енергиите низши до въглени...
А дотогава – живей и чувствай – едновременно...
Цени границите на живота и смъртта...- мъдър бъди!
Любовта е безсмъртна...- златната среда на онова,
което свише ни е дадено,...не забравяй ти!
*
"Ритмическое Космовидение"
иллюстрация - surreal-images.yandex.ru
http://stihi.ru/2010/12/10/1168